21:41 | Контекст

21:24 | Местен фокус

21:20 | Контекст

2779

През пролетта на 1876 г. Гюргево не е маргинален град, а добре позната и внимателно наблюдавана точка в Балканския конфликт, която е използвана ефективно от българските революционери.Това каза заместник-кметът на съседната на Русе румънска община Йонел Мускалу.

Автор: БТА / Редактор: Диляна Асенова | 17 Декември 2025, 12:19 ч.

СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА ЗАПАЗИ

Организатор е , а форумът е част от инициативата на Българската национална телевизия (БНТ), и Българското национално радио (БНР) "14 века България в Европа".

Йонел Мускалу коментира, че значението на Гюргево не произтича от размера или престижа му, а от местоположението му. Той е дунавско пристанище, граничен град, място за концентрация на български революционери и едновременно с това пространство от пряк интерес за османската администрация и полиция.

„Публикуваните по-късно османски документи недвусмислено показват, че българската революционна дейност в Гюргево и съседните дунавски градове е била систематично наблюдавана. Агенти, изпратени от Русчук и Видин, съобщават за приблизителния брой на хората, местата, където са се събирали, и намеренията им да преминат Дунав. Информацията често е била неточна или преувеличена, но основният факт остава: Гюргево е било под постоянно наблюдение“, отбеляза още Мускалу.

Той добави, че има текстове и документи, които посочват, че османската полиция е успяла да купи или кооптира румънски полицаи. Тяхната мисия е била да наблюдават българските революционери, да следят движенията им, да идентифицират местата за срещи и да предоставят информация на агентите на Портата.

„Тази реалност коренно променя образа на Румъния, напълно непрозрачна за османския натиск. На местно ниво Гюргево е бил град, „пропит“ с информация, в който едновременно са действали български революционни комитети, толерантни или пасивни румънски власти, както и османски агенти и информатори. И с всичко това, наблюдението обаче не се е превърнало в блокаж“, каза още Йонел Мускалу.

Той добави, че от своя страна Българският революционен комитет в Гюргево не е действал по напълно таен начин. Местата за срещи са били добре известни – хотелите „Киселеф“ и „Басараб“, посещавани от пътуващи, частни къщи, както и постоянно използвано жилище, обозначено от българите като „казарма“.

„Това не е било военно поделение, а обикновена къща, превърната в пространство за събиране, временно настаняване и организация. Тук са се събирали хора без паспорти, тук са се уреждали заминавания и са се осъществявали връзки с Букурещ и други дунавски пристанища. Съществуването на това ядро е било известно не само на българите, но и на местните власти и, косвено, на османските агенти. Фактът, че не е предприета решителна намеса срещу него, показва, че Гюргево е функционирало като зона на контролирана толерантност, а не като пространство, извън контрол“, отчете Йонел Мускалу.

Той отбеляза, че успоредно с дейността на комитета, Гюргево е бил свързан с мрежата на българската революционна преса, отпечатвана в Румъния. Вестниците на Христо Ботев „Знаме“ и „Нова България“ са се разпространявали в града, били са четени и коментирани, въпреки факта, че Османската империя е поискала изрично тяхната забрана.

„Османски документ от 11 май 1876 г. изисква от граничните власти да спрат внасянето на вестник „Нова България“ във вилаетите и да идентифицират тези, които го получават. В Румъния обаче не са предприети реални мерки нито срещу вестника, нито срещу Ботев, който продължава да пише, пътува и организира хора. Това несъответствие между исканията на Портата и реалността в Гюргево е от съществено значение за разбирането на ситуацията“, коментира още Мускалу.

По думите му документите ясно показват, че министър-председателят на Румъния по това време Михаил Когълничану е получавал поверителни доклади от границата. Той е бил информиран за дейността на комитетите, движенията на хората, отношението и критиките към Асим Паша в Русчук.

„Когълничану обаче не е наредил превантивна блокада на действията в Гюргево. Неговите мерки – бележки, искания за експулсиране, създаване на парламентарна комисия – са предприети след преминаването на четата на Ботев, имайки характер по-скоро оправдателен, отколкото превантивен. Прокламираният неутралитет, по този начин, е бил един вид документален, предназначен да бъде демонстриран чрез документи, а не чрез решителни интервенции на място“, отбеляза още Мускалу.

Той отчита, че вследствие на всичко това в момента, в който четата на Ботев се качва на кораба „Радецки“, никой в Гюргево не е бил изненадан. Знаели са българите, местните власти, а османските агенти са докладвали, но никой не се намесва.

„Международните обстоятелства – детронирането на султан Абдул Азиз в самата нощ на 17 срещу 18 май 1876 г., означават, че Портата не реагира веднага. Когато идва дипломатическата реакция, фактите вече са били консумирани“, каза още Йонел Мускалу.

В заключение той отбеляза, че Гюргево не е бил нито романтичен конспиративен град, нито напълно неутрално пространство. Той е бил град, контролиран от османците, инфилтриран информационно, толериран от румънските власти, използван ефективно от българските революционери.

„Ролята му в преминаването на четата на Христо Ботев не може да бъде разбрана без това припокриване на интереси, слабости и политически сметки. Неутрализмът на Румъния, както се вижда в случая с Гюргево, е по-скоро стратегия на баланс и отлагане, не политика на контрол, а на мълчаливо и пресметнато съучастие“, каза още Йонел Мускалу.

Той не пропусна да спомене, че и миналото, и настоящето обединява Гюргево и Русе. Мускалу отбеляза съвместната работа на местните власти в двата града по редица проекти, свързани и с образованието, както и с популяризиране на личността на Христо Ботев, на чието име има и улица в Гюргево. 

Припомняме, че по-рано днес той участва и в церемония по поднасяне на венци и цветя на местата, където е заседавал Гюргевският революционен комитет и румънското пристанище, откъдето четата на Христо Ботев се е качила на кораба "Радецки", както и Пантеонът на възрожденците и гробницата на Захари Стоянов в Русе, заедно с генералния директор Кирил Вълчев, ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев, посланика на България в Румъния Радко Влайков, областния управител на Русе Драгомир Драганов, кмета на Русе Пенчо Милков, водещия и изпълнителен продуцент на предаването „Панорама“ на Българската национална телевизия Бойко Василев и изпълнителния директор на Асоциация "Еврорегион Данубиус" Лили Ганчева.

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase

Към първа страница Новини Контекст

Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:

Получавайте всеки ден най-важните новини и събития от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.

Музейните обекти „Кръстата казарма“ и „Конак“ към Регионалния исторически музей във Видин няма да приемат посетители в периода от 22 до 25 юни 2026 г. включ ...

Срещу проекта се обявиха жители на Перник и Радомир. Според тях предвидените съоръжения ще окажат неблагоприятно въздействие върху природата и здравето на хората. Кметът на Перник ...

Четири многофамилни жилищни сгради в Елхово вече са обновени с мерки за енергийна ефективност по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Продължава работата по сан ...

Мъж на 49 години от Берковица е задържан, след като направил транспортно произшествие с материални щети, избягал от мястото, а и управлявал автомобил след употреба на голямо количе ...

Сдружение „Дунавски винари“ подготвя Фестивал на дунавското вино в Козлодуй на 27 юни, каза Антоанета Генова от Винарска изба „Ахинора“, член на управителн ...

               

Кандидатът на ПП ГЕРБ Димитър Илиев спечели балотажа за кмет на сливенското село Чинтулово, съобщи заместник-председателят на секционната избирателна комисия Съби Събев. На втория ...

Приключи изборният ден в поморийското село Бата, където днес се проведе балотаж за кмет. Това съобщиха от Общинската избирателна комисия (ОИК) в Поморие. От комисията посочиха, че ...

Празник, посветен на 150-ата годишнина от Априлското въстание, събра местни жители и гости в търговищкото село Цветница. Инициативата, под мотото „Когато корените заговорят&l ...

Призвани сме да приканваме хората да бъдат по-добри, каза  д-р Ахмед Хасанов, след като бе избран за главен мюфтия от Националната мюсюлманска конференция в Националния дворец ...

Договорът с „Боташ“ можеше да работи в полза на България, както и в полза на Средна Европа. Но за съжаление, политическите конфликти тук направиха това невъзможно, от к ...